Тази есен се случи сезон
на тъгата, от болка нашарена.
Тънка струна е всеки неврон,
щом докоснат го залези алени.
Виждам някъде летния смях,
как отлита, взел цветните рокли.
Лятна, питам, до вчера ли бях,
дъждовете щом днес ме намокрят?
Шумно ехо е този въпрос,
не намерило отговор в мене.
Или страх от изстрелян откос,
оглушителен, както кънтене. ...