Тук всеки страда по някого,
този сън е вечен
кръговрат,
в който съществуваме
като случайни атоми.
Не съм
го търсила,
не знам дори защо
попаднах тук,
можех да прескоча,
да пропусна,
ако ме бяха питали...
Не съм
се блъскала в сърцето ти
на улицата,
не съм го и подминала.
Тук всеки вечно страда по някого
и никой
никога
не се събужда.
© Ивона Иванова Todos los derechos reservados