Никога повече няма да пиша така!

Тази нежност, която така разпилях -

като капки роса изпари се

по пътя си бляскав

и последва лъчът отразен от очите ми взряни в звездите!

Не въздишка е туй!

То е огън горящ като факел в нощта...

Аз изгарям изцяло облян в светлината му...

И превръща се в радостен полет-мечта

това мое ужасно и дълго залитане!

Ще ме чака в съня

тази моя Любов,

мое нежно мечтание...

Топла твоя прегръдка, една малка сълза -

на душите ни вплитане...

Щастие истинско в мен събуди стенание!

Моя Любов, тъй мечтана, бленувана...

До край изпълни това бедно сърце!

Събуди се в леглото до мене целувана...

И прегърната в моите мъжки ръце.