poisonivi81 (Просто Някой)
102 83
2 abr 2011, 19:15  

Събуждане 

  Poesía
1909 2 7

Където акостират старите фрегати,

 

Там тръгнах да те диря в утрото мастилено.

На кея ме посрещна стар пират.

Показа ми, по котвите ръждивото.

 

А кулата на нашите надежди,

Наивно ми сигнализираше в далечината.

Оръфан албатрос с протъркани одежди,

От нищото ме хвана за ръката.

 

Поведе ме по стълба тайна,

Която водеше под моста на мечтите.

По пясък  влажен запристъпвах.

Бодяха ме начупените миди.

 

Вървях безпаметна , зашеметена.

Вълните шепнеха ми  песен,все за онзи миг.

Очите ми-пресъхнало море ,солено.

Претърсваха  брега за твоя лик…

 

…..

На чайка  крясъкът досаден ме събуди!

На слънцето ,лъчът ме изгори!

Небето –като никога преди,тъй синьо!

Ръката ми бе  хванал  вече ти!

 

© Просто Някой Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??