16 jul 2017, 23:44  

Събуждане 

  Poesía » Del paisaje
609 1 2

Като поляна някъде високо в планината
обсипана със пролетни цветя
разцъфва тази сутрин Любовта.

 

Ше те прегърна, както слънчев лъч цветята
изкъпани във сутрешна роса
обсипва с ласки и целува им стеблата...

 

И аромата им попила със косите си
на вятъра среднощен дъщеря –
блести със тъжно-влюбен лик Луната.

 

И крие тялото си уморено във Зората.

Да, тъжно е.

Така е на раздяла.

Но зная, ще се върне през нощта.

© Ангел Милев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??