Изгряло в олтара небесен зад облачни двери,
с лъчите си слънцето светло земята намери.
Бледнее луната дълбоко заспала в небето,
пристъпва пак утрото ново с искрящо вълшебство.
Запява гората пречистена песен отново,
притихва нощта уморена в очите на сова.
Притичва реката, живота събуден повлякла,
отваря зората сияйна пак златната ракла.
Пилее росата мъниста в тревите зелени,
летят пеперудите бели в поляните цветни.
Любовно пак вятърът топъл люлее житата,
на слънчево конче денят галопира в полята. ...