Будиш надежди. Трасираш пътеки.
Винаги в тон и с усмивка за всеки.
Вътре изгаряш. Не викаш пожарна.
Страж си на своята жежка леярна.
Слушаш с очите, с гърба наблюдаваш.
Викаш, без даже и звук да издаваш.
Молиш съня да целуне нощта ти,
да анулира злокобните дати.
Бури посрещаш. Издигаш заслони.
Газиш порои. Променяш закони.
Дните подгонила, съхнеш от жажда.
Ромон в душата ти обич засажда.