9 sept 2007, 15:02

Съдба 

  Poesía
1039 0 2
Съдба, защо си тъй жестока?
Защо отне ни нашите момчета?
Защо остави ни сами?
Сега стоим на наш`та маса
и очите ни се пълнят със сълзи,
че отминалите дни не можем да забравим
и все повече и повече боли,
заради момчетата на нашите мечти.
Сега стоим на сепарето
в очакване да влязат те,
търсим ги с надежда
и се молим да се върнат тук, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??