24 ago 2008, 2:43
Съдба
По улицата идва, виж лицето ѝ,
това е твойта съдба.
Плаче за тебе - детето ѝ
как живота ти не разбра.
Ронят се, виж ги, сълзите ѝ
капят си тихо в нощта,
а дрехите, виж ги, протрити са,
влачат се бавно в калта.
Стари са вече ръцете ѝ,
нали, нали ги видя.
Бавни са вече нозете ѝ,
виж, не тича сега.
Явно и тя уморена е,
уморена от твойта игра.
Променяш се вече, но късно е,
съдбата виж си сега,
като старо перде е прокъсана,
но пак ти подава ръка.
Усмихва се жално старицата,
защо я отпращаш така?
това е твойта съдба.
Плаче за тебе - детето ѝ
как живота ти не разбра.
Ронят се, виж ги, сълзите ѝ
капят си тихо в нощта,
а дрехите, виж ги, протрити са,
влачат се бавно в калта.
Стари са вече ръцете ѝ,
нали, нали ги видя.
Бавни са вече нозете ѝ,
виж, не тича сега.
Явно и тя уморена е,
уморена от твойта игра.
Променяш се вече, но късно е,
съдбата виж си сега,
като старо перде е прокъсана,
но пак ти подава ръка.
Усмихва се жално старицата,
защо я отпращаш така?
© Венелина Атанасова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
благодаря
-
Да видиш съдбата си е невероятно... А да я опишеш така - безценно
-
С хубав стих идваш, добре дошла!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
