ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
20 ago 2006, 8:36

СЪДБА 

  Poesía
560 0 2

 

 

Пътят прегръща ме завой след завой.

Зная  – отплата ще си потърси той

за това, че навсякъде виждам очи,

по които сърцето ми в болка мълчи.

 

Очи черни - жестоки дула,

от тях стреля по мен Любовта.

 

С ласки ме милва всеки  завой.

Разплата ще има, но не зная след кой!

- И нищо лично! – ще каже всеки –

Щом това е търсил човекът.

 

Не в бога аз вярвам, а в любовта,

но сложи тя край на мойта съдба.

 

Самотен пътувам завой след завой...

И дано по-бързо се свърши той...

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички, които са го прочели! Благодаря и на теб, Диана, за мнението! Но моето мнение се различава от твоето, защотс сме различни хора! Пътят е винаги един! И той е само твой, собствен! Понякога има кръстопътища, но за шофьорите КАТ слага знак кой е главния , а за хората - сърцето ни води. Знаеш ли, преди време прочетох предсказание-заклинание за съдбата на Летящия холандец, преди да го осъдят на вечно скитане: "Ти ще намериш покой само когато някоя те обикне толкова силно, колкото си способен сам да обичаш!"
    И когато това се сбъдне с нас, нашият път ще свърши не в пропастта на болката, а нагоре, сред звездите...Любовта е само надежда, че можеш да ДОКОСНЕШ щастието заедно с друг! Не да го сграбчиш, прегърнеш и т.н. Да докоснеш...
  • Повечето пътища освен , че са дълги, също така се разклоняват!Разбираш ли?Има разклон, който сочи на ляво на дясно и на право!Разбираш ли?
    А стихото е много хубаво!Много!
Propuestas
: ??:??