Съдба
Съдба прегърнах в благодатна притча,
с цвят в душа, бяло в спомена рисувах -
птица, скършени крила, притихнала мечта,
ято ангели... в пълзящи залези те будувах.
Посята бях в този дрипав свят.
Чертаех чудеса и гаснеха в апогея... диви,
търсих те в любов с криле назаем... в бяг,
взирах се сломена в моите щурави предели.
Разпален огнено и вречен със заглъхнал зов
на дивата в мен вълчица. Птицата в теб родих
скършена, свободна, стоплена във благослов, ...