6 may 2011, 11:26

Съдба 

  Poesía » De amor
734 1 2

Съдба


С какво заслужих аз това,

защо потъпка моята душа,

с любовта ми ти се подигра

и с лекота ти начерта моята съдба.


Съдба на мъка и омраза, 

съдба на черни и мрачни дни,

като Титаник сърцето ми на две разкъса

и в дъното  на океана ти ме потопи.


Но като диамант проблеснах в тъмнината

и един приятел подаде ми ръката,

и измъкна ме от дълбочината,

и пренаписа ми съдбата.


Съдба, но обич и закрила,

съдба на мигове щастливи,

съдба на вярност и на доверие,

съдба на любов, а не на суеверие.

© Октай Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??