21 ene 2012, 5:32

Съдба 

  Poesía » De amor
815 0 0
Една любов поникна, чиста, свята,
на нашите поля-съдба,
красива бе и непозната,
ухаеше на сладост, на мечта.
И гледахме я с теб копнеещо,
докосвайки я само с очи,
и тя остана безметежно
във времето да си стои.
С думи неизречени поих я,
с копнежи пазех я от мраз,
подхранвах я с чувства нежни
и тъй на всичко устоя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Дамянова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??