Съдба

19 mar 2009, 3:44

Poesía » De amor

720 0 1

Съдба

Любов безумна, крехка и виновна,

жадувана, сама и черна си!

Жена си ти и силна, и способна,

но без ласка нощем лягаш ти.

Къде е твоят принц, и бог, и рицар,

къде отиде сам, безумен, луд?

Нали в любов до вчера ти се вричаше!

Дали сърцето твое някога е чул?

Сама, отново бясна и красива,

сънуваш чужди устни и очи...

Защо оставаш все неистински щастлива

и в тебе чужд копнеж неистински гори?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

lubara (Любомир Николов)

2009-04-11T06:01:31+03:00

Бясна, грозна дума? Не мисля.