Пак стоя сама във късен час,
на нашето легло съм и за тебе мисля,
разстоянието единствено е между нас
то кара ме за теб да плача
и въздишам...
Сега разбирам колко те обичам...
нощта прегръща ме със свойта тъмнина
и искам аз на птица да приличам,
когато си далеч при теб да долетя!
Сама съм - няма начин, няма изход.
Това е животът, това е съдба,
но знай, тоз живот няма смисъл, ...