20 oct 2011, 16:23

Съдба 

  Poesía » Otra
618 0 5

Какво се случи с мен, усещам себе си, душата си във плен.

Оковите невидими ме смазват, сякаш за слaбости

и страхове отново ме наказват.

И днес отново аз поглеждам към небето и питам Бог със болка във сърцето... Защо?

Защо, с какво заслужих таз мойта клетата съдба -

да скитам безпризорен, тъжен и самотен по света...

И гняв сърцето ми обзема, и струи от моята душа,

и обвинявам всички хора, богове, светци, а може би и дявола дори.

Но вечер, щом притихна в тъмнината, признавам истината пред душата,

признавам и вината и за момент усещам се свободен аз от тоя плен.

 

Да знам, о, Боже, знам, че туй, що страдам, е отплата

за глупостта на младостта и суетата.

Че твоята любов се заслужава, а аз по-скоро я предавам,

но не предавам Теб, по-скоро себе си предавам,

защото дара на живота не дооценявам.

А онова, що иде кат' отплата, е онова, което сам спечелих от съдбата.

Съдба проклета, грозна, клета и самотна, съдба на вечно тежко робство,

съдба воняща с угризения и мъка по онова, което времето отмива,

наместо щастие, надежда, благодарност и отплата за всичко туй, което има на Земята.

 

Но аз съм просто купчина от кал, събрана заедно в мечта за обич, вместо за печал.

А вместо обич, адът ме приветства заради слабостта

на моите мозък, тяло и душа.

И иска ми се Бог със своята любов и милост ръката си отново да протегне,

ранената ми личност някак си отново към светлината да посегне.

Но вместо туй откривам самотата, бездната, тъмата

и чувам ги как с ледени ръце безпощадно тропат по вратата.

Усещам бавно как светът се губи в облак дим

от слабости и празни думи и заблуди...

 

И знам, че Бог ще се протегне пак от небесата

единственно когато истински отворя си душата.

И моля се аз, моля - човек съм просто и се моля: спаси душата, Боже,

вземи ръката подадена от мен в тъмнината

и моля те дари ме с мъжество, за да приема аз смирено онова,

което Ти и моята съдба сте отредили за мен и страдащата ми душа...

 

 

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Отначало като погледнах формата на куплетите и си помислих: "О, туй няма да ми хареса." Но се оказа точно обратното като го прочетох.
  • Благодаря за коментарите...
  • Много болка!!!Виждаш правилния път,така че не спирай да вярваш и да изливаш мъката!
  • абсолютно съм съгласна с Минка, много болка много много тъга, Пожелавам ти Бог да ти протегне ръка и да си много много щастлив! Много ми хареса стихотворението ти! Ужасно познато ми се стори всичко! Браво!
  • Имаш богат Речник!Имаш много талант!Отнема време да го четеш,но ако го разпределиш и напишеш по синтезирано ше станат няколко стихчета!Браво !Поздрав!Описал си цялата си мъка в душата си!
Propuestas
: ??:??