Какво се случи с мен, усещам себе си, душата си във плен.
Оковите невидими ме смазват, сякаш за слaбости
и страхове отново ме наказват.
И днес отново аз поглеждам към небето и питам Бог със болка във сърцето... Защо?
Защо, с какво заслужих таз мойта клетата съдба -
да скитам безпризорен, тъжен и самотен по света...
И гняв сърцето ми обзема, и струи от моята душа,
и обвинявам всички хора, богове, светци, а може би и дявола дори.
Но вечер, щом притихна в тъмнината, признавам истината пред душата,
признавам и вината и за момент усещам се свободен аз от тоя плен.
Да знам, о, Боже, знам, че туй, що страдам, е отплата
за глупостта на младостта и суетата. ...