3 abr 2008, 14:03

Съдба 

  Poesía
1206 0 3
Ти майка ли си на чувства измислени,
или просто мащеха на истински лъжи,
защо правиш нещата безсмислени,
защо душата моя ти като с нож нарани?

Защо не искаш туй, което имам,
защо усилваш моята мъжка суета,
защо мечтите мои ти погубваш,
защо погребваш истинските ми неща?

Въпроси много имам аз към тебе,
но отговор искам ли, не знам !
О, съдбо моя, мое бреме -
на теб и себе си ще дам!

ТОВА Е ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ МИ СТИХОВЕ и аз много си го харесвам,
защото за мен няма по-страшен въпрос от "ЗАЩО",
когато един човек е избрал да живее правилно,
справедливо и чесно, той винаги трябва да може да отговори на този въпрос със защото...!
А мерзавецът отговаря със "защото така" - отговаря така,
защото не знае отговора или се срамува от него!
Аз ви пожелавам да живеете така,
че винаги да имате достоен отговор на тоя въпрос!:)))

© Димитър Митрев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • На мен много пъти ми е било трудно да отговоря на този въпрос... Поздравления за стиха много ми хареса!!!!
  • Добре дошъл и от мен!Много хубав стих!
  • Няма човек, комуто да не е зададен въпроса "Защо"!
    Добре дошъл в сайта, Митко! Четох и двата ти стиха, повече ми хареса първия.
Propuestas
: ??:??