20 feb 2009, 15:42

Съдба 

  Poesía
1352 1 5


Колко много време  мина от тогава,
но не се оправям, разбери,
и единственото, което ми остава,
сърцето ми със съдбата да се примири!


Моменти има, в които УЖ забравям
и сякаш чувствам се добре,
но в повечето аз те уверявам,
мисълта и сърцето ми, всичко към теб ги влече!


Може всичко банално да звучи,
но преживее ли го всеки, сам ще се увери.
Любовта може много да опиянява,
но друга нейна сила е да наранява!


СЪРЦЕТО НА ВСЕКИ ЗА НЯКОЙ ТУПТИ
И ТОЗИ НЯКОЙ, ДОРИ БЕЗ ДА ИСКА, МОЖЕ ДА ГО НАРАНИ!

© Диана Станева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много добре е написано! Браво!
  • Силен край....поздрави..
  • Красиво и собствено... Поздрав
  • Привет, Диана! Силни емоции са провокирали този стих. Но аз те съветвам да търсиш свои думи, за да ги предадеш. Не попадай в клишетата. От тях емоцията се задушава.
  • Хубаво стихче!Най-лесно можем да нараним любимият човек,поради простата причина,че само на него му пука за нас!
    Да не забравяме и поговорката :"ПЪТЯТ КЪМ АДА Е ПОСТЛАН С ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ"Винаги го правим за добро,но знаем ли кое е доброто??
    Аз ще ти дам една 6-тичка.
Propuestas
: ??:??