29 sept 2022, 12:07

Съдба е – не един излъгала 

  Poesía » Filosófica, Civil
286 2 8
Гласът ми секна, недопетите
от мене ноти разпиля ги.
Уж есен вдъхнови поетите,
а виж – немили и недраги,
слова се скитат по стърнището
и хранят изгладнели врани,
михалят – вятър гони нищото,
с предзимна стръв – дано го хване.
В душата – жилавите корени
в сърцето болка – от сърчѝте*
на свят – разбил се, от говорене,
за бога, ако помълчите, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??