(Посветено на приятелка)
Съдба, пресолИ му очите от болка!
И нека по Ъглите плъзне мъгла.
И нека сбере се във капка дъждовна
и се превърне полека в сълза.
Защото греховните мисли са в него,
но отправени те са към чужда жена.
Разлюби те той - не видя в теб Човека
и тръгна по дирите на плътта.
Годинките свои не иска да смята!
Уж зрял, а е сякаш човек не живял.
И хвърля се яростно в страстите бурни ...