Съдбата ми какво за мене предвещава?
Дори е по-добре, че няма как да знам,
крепи ме вярата, че ти си нейде там
и че обичаш ме.  Каквато съм - такава.

Била съм някъде когато ум е давал,
на всички други Бог. Душата ми е храм,
на любовта, която мога да ти дам...
Гори свещицата, но малко ѝ остава...

И не, че любовта си ще предам. Уви,
при мене както тръгне тъй и си върви...
Това за много тъжни стихове е тема.

Ако  ми бъде жребий свише отреден,
ти да обичаш друга, ала не и мен,
освен ума, душата нека да ми вземат...