Съдбата на поета
Да можеше поетът да се бори
сам срещу всички греещи очи.
Да можеше неземното да стори,
потънал във тъй земни суети.
Да можеше сърцата да изменя
и да излива чуждата печал
във мрачно, но и леко откровение,
а не във мека и горчива кал.
Поетът знае, че не бива
да гледа в чуждите сърца,
че там - във страст и мъка дива,
умират клетите деца.
Поетът знае, че смирено
и тръпнещо в печал сърце,
ще трябва - леко и студено,
да грейне в Божиите ръце.
© Нико Ников Todos los derechos reservados
Може би може, с думите, които докосват...