Сътвори ми, Художнико, ново Сърце!
С лик, в най - тъмни бои ме рисувай!
Аз не исках, повярвай, да бъда поет,
в тях горчивия смях - да не чувам!
Не съзнавах - че Камъкът има Душа
и в Любов, там - Небето, все плаче,
че Дървото не е мълчалив експонат,
всъщност схванах - Езикът му ясен!
А цветята, те просто са - Феи добри,
със които в тих Валс - ще танцувам,
ще немея от плавния Полет на лист,
сякаш виждам Джокондата в Лувър. ...