mirkischeto (Мира)
46 2
19 mar 2015, 10:35

Съдбоносно 

  Poesía » De amor
458 0 3

Усети ли фалшивото в мене?

Радост силна как кипя...!

Дочу ли лекото трептене

от болката, изгаряща в гласа?
За една минута разговор проведен,

с преструвки и неловкост. Делови!

Всеки на емоции беше беден,

пестеше всичко - да не го боли.

 

И все пак всичко се пробуди:

спомени, носталгия, тъга!

Но с маска, сякаш сме си чужди,

завършихме с едно "Благодаря!".

Аз с друг съм вече, обгрижвана, доволна.

Нали това ми пожела!

Нали за мен ти уж си недостоен

и затова си тръгна, ей така.

 

Любовта ни още има я - усети.

Гласовете ни говореха сами.

По дяволите думите проклети!

Трептенето - издаде ни!

Но ако някой рекъл е - ще стане,

вярвам пак ще съм до теб!

Защото любовта не ще угасне,

заради време, разстояние или човек!!!

 

© Мира Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво... браво!
  • "Защото любовта не ще угасне,
    заради време, разстояние или човек!!!"
    Значи отново ще възкръсне, със същият човек! Харесах!
  • Една добре разработена тема за любовта. За нейната сила от взаимността, радялата и разочарованието. Много добра
    и талантливо написана творба.Съжалявам за неприятните чувства
    но надеждата, която граничи с вяра ме накара да се възхитя от оптимизма ти.Браво,Мирела! Ведър ден!
Propuestas
: ??:??