9 ene 2016, 21:21

Съдбовен изпит... 

  Poesía » De amor
363 0 3

Съдбата разнежнена спря се при нас,
приглади свенливо косите,
с любов ни ориса във ранния час,
отвори за щастие очите.

Преди тя странеше от нашия път,
а ние вървяхме  покорни,
и вечно виновни без дъх,  и без съд,
в домът си живяхме...  бездомни.

Сега ни събра да изпита сърца,
дали битие ще преборим,
дари ни с подарък... с открити лица,
съдба да градим, без да молим. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??