Той беше красив,
млад, художник...
Ала пропи се...
Жена го остави...
И всичко във него
безмълвно сломи се...
По барове, кръчми
и свърталища - все
съмнителни, тъмни,
нощем се скиташе...
А денем, с боите, във някоя лодка
на брега изоставена,
алкохола отспиваше...
И така ден след ден...
Пропиля дори малкото,
което имаше...
"Докато рисувам, 
за хляб ще изкарам!"
си мислеше..
Ала за беда зла,
от алкохола и музата дори
отврати се, и никой
картините му дори не поглеждаше!
Сломи се съвсем... художника беден...
Одрипан, окъсан и прегладнял,
в ръка със бутилка,
морето една вечер, реши да рисува...
На сутринта...
със глава натежала,
на морският бряг се събуди...
Не помнеше нищо!
Ни къде бил е,
нито какво е творил!
От платното обаче, го гледаше Тя...
Среднощната муза...
Смъртта!
И художника бледен,
за миг изтрезня!..
Сега си припомни...
беше я срещнал
в нощта!..
От тоз миг насетне,
алкохола той спря!
Нови четки си купи
и нови платна..
и житейската своя страница
набързо обърна...
Нова, съвсем свежа отгърна!

Valentina N.V. / Valentina Mitova©
14/08/2020