Петинка, стихът ти някак хваща за гърлото... Единствено прошка е нужна... за другото Бог си знае работата - така кажи на лирическата!
Обичам размислящите стихове, като този!
Поздрави!!!
Наистина много хубав и истински стих!Въпроса е спорен кой е по виновен(ако има такъв)дали той че и дава празни надежди,или тя че се храни от същите тези празни надежди.Ще го обсъдим на по чашка
Ех, Нептуново чедо, и ти ли измислени блянове...
Петинка, прекрасен стих!!!
Като че ли аз бях лирическата, зад прозореца, замислена, тъжна, разговаряща с Бог...
С обич!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
я сгряваше във дълги, мрачни нощи.
Играч на дребно се оказа ти,
часовете и безсънни не заслужи.
но къде остави Обичта гореща?
Не иска да те съди, но боли,
че я дари с безброй надежди
и палеше огньове до зори...
Ех.....