Едва, едва пристъпвам напред,
уплашена като детенце в мрака.
Страховито е всичко навред.
Никой, никъде не ме чака...
Съдрани са старите дрипи
от грешки, обиди и клетви...
Сълзите ми до една са изпити
заради хилядите дадени жертви.
Колкото ме обичаха - толкова се отричаха,
колкото ме любиха - толкова ме погубиха,
колкото ме защитаваха - два пъти повече унижаваха,
колкото в любов ми се клеха - толкова с омраза ме проклеха!
Нямам сили вече
да обичам силно хората.
Последният и дрипата завлече,
остави ме сама с болката...
© Natalie Todos los derechos reservados