15 abr 2011, 13:00

Съжителство 

  Poesía » Otra
485 0 2

Това е моята съдба – да чакам

вратата незаключена

да тръшнеш,

да влезеш с взлом

във моето съзнание,

да заповядваш

и да ме прекъсваш.

 

Това е моята съдба – да си представям.

Да се теша сама,

да доразказвам,

да си рисувам,

да си правя изводи,

в измислен свят

от теб да се спасявам.

 

Това е нашата съдба – да не се срещаме.

Да не обичаме,

да не планираме,

да не копнеем,

да не се заричаме,

да не лудеем,

да не се разбираме.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??