green_girl (Кристиана)
28 12
31 jul 2007, 10:12

Съкровено 

  Poesía
1555 0 3
Иди си, Нощ, не си ми нужна!
Светлина ми трябва, светлина!
Махни се! Не, не ми го взимай,
не ми отнемай скъпите черти...
Не чуваш ли? Не искам да заспивам,
щом мога да го гледам до зори.
В очите му до болка да се взирам,
да потъвам, да достигам висини.
Дори от строгостта им да умирам,
от нежността сърцето пак ще затупти!
От устните му искам да отпивам
на малки глътки живата вода,
в прегръдките с наслада да откривам
и обич, и уют, и топлота...
И сгушена, в унес да послушам
живота как в гърдите му тупти!
...

Иди си, Нощ, не си ми нужна!
Светлина ми трябва, светлина!
В чертите скъпи да се взирам,
па макар да ослепея след това!
Иди си, Нощ! Не идвай още...
Не чуваш ли? Той тръгва, щом пристъпиш ти...

© Кристиана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??