След толкова много изминали дни... месеци... години дори
Ъглите на устните усмивка да нарисуват накара точно ти...
Като с магическа пръчка от приказките от 1001 нощ
Размах един нужен бе да дадеш на забравената муза живот.
Опитвал ли е някой някога във времето далечно
В рисунките да влага НИЩО, да клепа само с четка...
Имат ли значение всички ПОЧТИ постигнати цели
Щастие всяка постигната без вдъхновение ще донесе ли?
Едно знам – музата върна ти за моите стремежи...