27 jun 2015, 20:44  

Сълза 

  Poesía » Otra
578 2 8

Животът се изнизва

като пясъчен часовник...

зрънца - надежда, вяра и любов

улавят всеки миг неповторим.

Вървя срещу времето...

Срещу неправдата бунтува се

моята изстрадала душа!

Все си мисля, че не трябва да мълча!

Ако не направя утъпкана пътека

от трънливата - която е пред мен.

То тогава! Защо съм живяла?

Тук, на този свят!

И толкова много боли ме...

Зад всяка моя усмивка -

скрит е безпомощен зов!

Зад всяка моя сълза -

пролята в луната нощ,

трепти, изгрява зорница

над моя беден живот...!

 

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мисана,Антоан,Васе,искам да ви благодаря
    за подкрепата и хубавите коментари към
    стихотворението Сълза!
    Поздравявам ви с една любима за мен мелодия!
    https://www.youtube.com/watch?v=38SojIdVeLQ
  • Хареса ми! Разчистваме си трънливите пътеки и ни е леко! Поздрав!
  • Добрият стих е като отлежалото вино, Катя! Ако е наистина добър, с течение на годините трябва да става все по-ценен. Ако не е, то с течение на времето ще потъне в забвение като крепостните стени на Троя!
  • Мисана,искам да ти благодаря за хубавия коментар!
    Стихът го написах през 2003 година.Да това е една
    изплакана изповед която е издържала проверката
    на времето,темата дори и след толкова години
    е актуална и днес.Благодаря ти!
    Стойне, искам да ти благодаря за подкрепата,
    и за топлите думи!
    Рени,Елена,благодаря ви за вниманието!
    Пожелавам ви, много радост и щастливи дни
    изпълнени с любов!
  • Мисана е достатъчно изчерпателен!
    Споделям! Браво!
  • Поздрав и от мен, Катя - изцяло с Мисана!
  • "Ако не направя утъпкана пътека
    от трънливата - която е пред мен.
    То тогава! Защо съм живяла?
    Тук , на този свят!"
    Много интересна, мъдра и емоционална творба, Катя! Браво!
    Поздравление!
  • Толкова искрена поетична изповед правиш, Катя! Много ме трогна.
    Описваш опита за бунт срещу времето и битието от страна на личността. Той, знаем добре от статистиката, завършва винаги печално, но сме длъжни да опитаме.

    "Зад всяка моя усмивка -
    скрит е безпомощен зов!
    Зад всяка моя сълза -
    пролята в лунната нощ,
    трепти, изгрява зорница
    над моя беден живот...!"

    Кристално чисти и изплакани направо от дълбината на сърцето, редове!
    Оценявам високо написаното и те поздравявам за него.
Propuestas
: ??:??