Една сълза, бяла пеперуда
откъсна се и полетя
едва докосна с крила сърцето
и то се сви,дори поспря.
Една сълза, болка на Душата
открадна малко светлина
като звездичка блесна и литна в Самотата
стон отронен от Скръбта.
Една сълза, въртоп от чувства
думи неизречени, любов и гняв
от мъката покрита, своя храм напусна
понесла в себе си обидата от нечий грях.
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados