ValentinaMitova (Valentina Mitova)
248 915
21 abr 2021, 8:10

Сълза 

  Poesía
261 0 6

 

В очите на една жена,

прочетох някаква тъга...

Сълзи и болка...

Някаква объркана усмивка...

Навън бе ден прекрасен!

Топъл, слънчев,...

а през прозореца

на влака...

тя сякаш някъде, далеко...

във спомените си пътуваше,

потъваше...

Сълза изпълнила очите й

отрони се, търкулна се,

и бавно...

на бялата и кожа кацна...

Жената сякаш прогорена,

ръка протегна -

очите си и мъката,

да скрие от света...

Лицето ми докосна...

Трепнах в изненада...

Тя капката ме жегна!

Жената от прозореца...

бях Аз...

Valentina N.V. ( Valentina Mitova)

07/04/2021

© Valentina Mitova Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Анджи❤
  • Прекрасен стих, Валя! Напълно се присъединявам към Миночка. Прегръщам те!
  • Благодаря Миночка❤
  • Аз знам, че когато една врата се затваря, друга се отваря и макар, че сега си разстроена, съветвам те, носи си хубавите дрехи, усмихвай се, красива си, а красотата привлича! Прегръдка!
  • Миночка, Благодаря ти мила! Младостта беше при мен и вече си тръгна! Безрассъдно дарих я на някой, който дори не я заслужаваше...На 56...вече я нямам...дори и от снимката да не личи...от там и тъгата...❤
  • Тъжно е, а не трябва, младостта царува при теб,наслади се, тя е най-краткотрайна, другото няма значение!Усмихни се!
Propuestas
: ??:??