Вчера, загледана в звездите,
загледана във пълната луна,
една сълза ми капна от очите,
падна и замря в безкрайна тъмнина...

Съзлата беше гореща,
прогори без жалост младото лице,
тази черна сълза самотата посреща,
не щади уморените вече ръце...

Ледена е тази малка капка, толкова е бистра,
отразяваше отминалите искрени мечти,
тя беше толкоз малка, чиста,
но изстинала вече почти...

Вгледай се във тази сълза...
какво ли означава тя...
дали е признак за прокълната пустота...
или следа от грешките на любовта?...

Дали ще може някой да заличи следите
и от нежното лице сълзата да избърше,
дали ще може някой назад да върне дните,
и цялата огромна болка да прекърши...

Не знам... в главата ми бошуват странни мисли, нови чувства...
не знам... но истина се криеше в проклетата сълза...
не знам... аз малко дете съм, което за пръв път вкусва
от смъртоносната болка, болката на сладостта...

                       *  *  *
Аз бях ранена,
но още гледах луната, грейнала и посивяла
и от тази мистериозна светлина осветена,
не усетих как бях се замечтала...

Дали наистина ще върнеш дните,
чието щастие се криеше в една сълза...
дали ще молиш за очите...
които срещна край онази вековна бреза...

Дали отново името ми ще изричаш
с треперещ, с развълнуван глас,
дали отново някога ще ме обичаш,
дали ще ме обичаш, както те обичах аз?!?

Дали ще има още безсънни нощи,
дали по теб отново ще горя...
дали, дали го има пламъчето още
или то веч отдавна е застинало във пепелта...
                                ***
Множество въпроси... но въпроси без отговор ме будят в беззвездната нощ... и чакат момента на истина, когато ще покажат цялата, своя единствена мощ!!!