"Сълза"
Във душата си видях сълзичка,
малка колкото една троха,
и се запитах щом е толкова мъничка,
откъде тогава се роди страха?
Имах толкова въпроси,
чийто отговори и до днес не знам,
като странник, който вечно проси,
исках да изпрося мястото си там...
Но затворени са и до днес вратите,
водещи до най-красивата за мен душа,
трудно се оказва, скривайки сълзите,
да погледнеш през листенце,
капчица безмерна светлина.
Във душата си видях сълзичка,
малка колкото една троха,
и се запитах щом е толкова мъничка,
как тогава е попила цял солен поток тъга!
© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados