Една сълза, прозрачна, млечно бяла
събира в ромона си тъжен тишина.
Една сълза за теб! В нея съм цяла -
нежна, жадувана, очаквана съдба.
Безшумно по скулите се стича,
стаила шепота на есенни листа.
Една сълза забравена обрича
на теб отминала любов и самата.
Докосва устните солени тъжна.
Избухва в спомен мил и спотаен.
Една сълза надеждата завърна
и мечта застинала във мен.