Тези сълзи до кръв издраха очите ми,

път към тебе назад да проправят,

и от страх, че си тръгваш завинаги,

тежки белези по мене оставят.

В мрак и болка умряха очите ми,

всички спомени с тебе си тръгнаха,

захвърлена в ъгъла, разкъсвам сърцето си,

всяка тъга след теб да изхвърля.

Но останаха в мен да се борят

страх и мъка, обич и търсене,

а в очите ми сълзите още те чакаха,

през прозореца на пътя тебе да зърнат.

Днес пътят почти е изчезнал,

а онези сълзи пресъхнаха вече,

само в мрака едва доловими,

останаха очите ми, там някъде... далече, далече.