Сълзите ми са бисери,

отронени в нощите безсънни.

Отговор на хиляди въпроси,

бушуващи в душата ранени птици.

С тях мога океан да покрия -

с огромни наноси от човешка мъка.

Успявам да ги скрия

зад тъмни черни завеси.

Не искам  да плача.

Очите ми искат слънцето

да рисуват със златни нишки,

да се смеят с детски усмивки

и вечер спокойно да заспиват.

Искат да са сухи кладенци.

Никой глава пред тях да не скланя,

да не очаква утоляваща жажда.

Искам да са само мои!

Може би и твои...!!!