Буря се извива‚ бушува
дъжда мрачна картина рисува‚
разплакано е сега небето
сълзите му събира морето.
Така плаче и душата ранима
когато тъга у човека има.
Вън порой се излива. Не спира.
Ще отмине ли тази стихия?
Очите са тъжни‚ уморени‚ смирени,
наситени на сълзите и лошото време‚
искам от лицето тях да изтрия
да бъде ясно и слънчево денем. ...