Не плача с истински сълзи..
и Те не идват от моите очи.
Не са кристални и солени,
а са винено червени!
Ти си призрак в моя живот...
Минало - превърнало се в Ад...
спомен - все още не останал назад.
Като прокълната ходя под дъжда
и се моля сън да е това.
Като роза... вехнеща ден след ден,
като птица, затворена в плен...
Донесе мрак,
донесе самота...
и след себе си остави голяма празнина.
Дупка вместо сърце...
смърт вместо живот...
болка вместо Любов!!!
© Бояна Петрова Todos los derechos reservados