Две малки капки от тъга,
излизащи отвъд душата.
В сълзи обгърната е любовта,
изрисувана от сянката на самотата.
Сълзи се стичат по лицето ми,
докосват ме, а в мен боли.
Сякаш нещо разбило е сърцето,
а какво ли токова ме нарани?
На прах ще станат тез сълзи,
ще се топят от любовта.
Няма да са мокри моите очи
и да усещат само хладина. ...