2 may 2007, 9:43
Сълзи от Морето // На Баща ми
Според тебе съм
нервен, избухлив и циник
в живота небрежен,
мислещ за миг
с идеи от рози и кули от пясък,
витаещ в роматичния блясък
на поредна идея, родена
категория втора, не толкоз ценена.
Но и аз съм човек
и имам мечти,
и свои си цели,
и чувства дори.
Едва ли го знаеш,
но аз зная добре,
в мене тупти не по-малко човешко сърце
и силно
и нежно, в своите рани кърви,
а от болката ражда по-красиви мечти.
Едва ли ще видиш.
Досега невидял,
колко пъти съм падал,
колко болка търпял,
как остават след мене разранени следи,
как душата ми стене,
как сърцето кърви.
Едва ли ще чуеш.
Не чул до сега
колко пъти крещял съм за другарска ръка,
колко пъти нагазвах в неоткрити води
и в блато потъвах на разбити мечти.
И не знам дали ще рзбереш.
Досега неразбрал,
моят път не е твоя.
Но Аз не съм спрял,
а се боря с живота през всичките дни
и успеха преследвам през вълни и мъгли.
Сълзи от морето
събрах вече доста.
Мисля: Едва ли щастлив съм, че съм моряк.
Но това не ме прави по-малко достоен,
по-малко мъжествен,
или пък слаб,
защото смея открито да кажа
Обичам,
Мечтая,
Греша.
За тебе са слабост,
за мене са сила
и смисъл на пътя, по който вървя.
Знам, не го виждаш.
Той озарен е от толкова малка и нежна звезда.
Дори в слепотата на черните дни
чувствам я,
някъде там си блести,
посоката вярна усещам добре
към моята любима
и моето дете.
Напред какво следва.
Та кой ли го знае,
но мисля : Не ще се завърна назад.
Прощавам ти всичко.
Благословия ти дай ми.
Да тръгна с късмет.
А не прокълнат.
нервен, избухлив и циник
в живота небрежен,
мислещ за миг
с идеи от рози и кули от пясък,
витаещ в роматичния блясък
на поредна идея, родена
категория втора, не толкоз ценена.
Но и аз съм човек
и имам мечти,
и свои си цели,
и чувства дори.
Едва ли го знаеш,
но аз зная добре,
в мене тупти не по-малко човешко сърце
и силно
и нежно, в своите рани кърви,
а от болката ражда по-красиви мечти.
Едва ли ще видиш.
Досега невидял,
колко пъти съм падал,
колко болка търпял,
как остават след мене разранени следи,
как душата ми стене,
как сърцето кърви.
Едва ли ще чуеш.
Не чул до сега
колко пъти крещял съм за другарска ръка,
колко пъти нагазвах в неоткрити води
и в блато потъвах на разбити мечти.
И не знам дали ще рзбереш.
Досега неразбрал,
моят път не е твоя.
Но Аз не съм спрял,
а се боря с живота през всичките дни
и успеха преследвам през вълни и мъгли.
Сълзи от морето
събрах вече доста.
Мисля: Едва ли щастлив съм, че съм моряк.
Но това не ме прави по-малко достоен,
по-малко мъжествен,
или пък слаб,
защото смея открито да кажа
Обичам,
Мечтая,
Греша.
За тебе са слабост,
за мене са сила
и смисъл на пътя, по който вървя.
Знам, не го виждаш.
Той озарен е от толкова малка и нежна звезда.
Дори в слепотата на черните дни
чувствам я,
някъде там си блести,
посоката вярна усещам добре
към моята любима
и моето дете.
Напред какво следва.
Та кой ли го знае,
но мисля : Не ще се завърна назад.
Прощавам ти всичко.
Благословия ти дай ми.
Да тръгна с късмет.
А не прокълнат.
© Констант Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Да, поколенията родители - деца! Колко се обичаме и колко сме различни! Само дай-боже да запомним да не се повтаряме във всичко! Да не забравяме, в какво да се повтаряме! Преди време открих тетрадка от младините на майка ми, както и неподозиращото прозрение, че и тя е била бунтарка и е гонела вятъра. Сега пред твоето стихотворение дописвам едно посвещение на майка ми, започнато тогава. Ами ти ме зарази, благодаря ти!
-
Браво!
Късмет! -
БРАВО!!!
-
Бравооо!!!
Много, много силно!!! -
Страхотен стих!
-
Много хубав стих!Браво!
Поздравявам те!
-
защото смея открито да кажа
Обичам,
Мечтая,
Греша.
За тебе са слабост,
за мене са сила
и смисъл на пътя, по който вървя.
...
Браво! -
Привет!
Силен с откровеността си и тъжен с болезнеността си стих!
Поздрави! -
Браво!И аз ти желая късмет
-
Силен,истински и стигащ до сърцето стих!
Всеки има своя път в живота!Ти своя си открил!А най-доброто е,че си простил!
Поздравявам те!С удоволствие те чета моряко!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
