17 sept 2007, 8:58

Сълзи в очите 

  Poesía
1120 0 19
 

Замрежват се очите от сълзи.

Акомпанира болката в сърцето.

Тъгата завладяваща пълзи...

Една душа поема път в небето.


Баща ти, мила Гали, тук e още...

Макар не плът, той е присъствие.

Изгаряща е болката ти, тежко е.

Лек няма за бащино отсъствие.


Изпепелено е сърцето ти, ридае.

Черна мъка задушава, завладява.

Коварна, Съдбата пощади не знае,

атрофира чувствата, наранява.


Грее тази нощ Луната мълчаливо,

анемично светят тъжните звезди,

линеещи, проблясват пепеливо...

Изгасват от сълзите в твоите очи.

(а)

17.09.2007г
01.36 ч.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви че се спряхте и съпреживяхте.
  • ех, ненагалено...
  • Нямам думи за този стих! Ти си с богата и красива душа Етчи! Тъжно е!
  • Миличка....незнам какво да кажа....
    Сякаш си в сърцето ми....и усещаш всичко....
    Аз те обичам много,но мъката...си я описала до ред каквато е...
  • О, много е тъжно! Въздействащо и много тъжно! Поздрав!
  • Здравей, мила Ани! Препрочитам прекрасното ти стихотворение! Поздрави и пожелания очите ти да се замрежват само от щастливи сълзи!
  • Много тъжно, Етчи, но наистина "...Съдбата пощади не знае". Трябва да сме силни и да се радваме и да даваме любов на любимите ни хора, които са до нас! А за тези, които са поели към небето, да запазим топъл спомен в сърцата си! Прегръдка за теб и Галето!
  • Какво да напиша... не зная!
    Освен Браво!
  • Да болиш с болката на приятел е равно на любов!
    Ти си добра душа Етчи!
    Прочитаики стиха ти тъжа с Гали без да я познавам...
  • Индикирам, че прочетох, Ани...
    Всички сме с Галето...
    ...
  • Великолепна си!
  • Чудесен стих!БРАВО!!!
  • Тъжно!!!
  • Благодаря искрено на всички вас
    че с Гали заедно ви заболява...
    Разтояние дели ни, но всеки от нас
    по свой начин ръката си подава.

    В такива мигове е нужна сила.
    Надежда, Вяра и Любов е днес...
    Гали, с теб съм и ...(знаеш мила).
    Пусни го в пътя към новия "адрес".

    п.п. Това не е творба, а подадена ръка...

  • ПОКЛОН!
  • Някак си,успяваме да се примирим с тази загуба,но болката остава докато дишаме.
  • "Истински приятел е този, който тъжи наравно с теб"
    Ти си невероятна приятелка Етчи!

    Нека почиват в мир!
  • Душата ме заболя , Етчи.Тъжно,много тъжно.
  • Тъжно е, но красиво!
    Пишеш прекрасни акростихове!
Propuestas
: ??:??