Замрежват се очите от сълзи.
Акомпанира болката в сърцето.
Тъгата завладяваща пълзи...
Една душа поема път в небето.
Баща ти, мила Гали, тук e още...
Макар не плът, той е присъствие.
Изгаряща е болката ти, тежко е.
Лек няма за бащино отсъствие.
Изпепелено е сърцето ти, ридае.
Черна мъка задушава, завладява.
Коварна, Съдбата пощади не знае,
атрофира чувствата, наранява.
Грее тази нощ Луната мълчаливо,
анемично светят тъжните звезди,
линеещи, проблясват пепеливо...
Изгасват от сълзите в твоите очи.
(а)
17.09.2007г
01.36 ч.
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados