9 jun 2009, 17:12

Сълзи запалих във луната 

  Poesía
782 0 8
Сълзи запалих във луната от молбите си.
Дори небе ù подарих, че осиротяла е
и виждам как измъчена скърби.
А в черните и изгреви до залези,
от тъгата вече много ме боли.
Аз исках само сред звездите да ме води.
По все обичани от мен следи.
Но някой в ореола ù бе сложил
знак "Забранено" за отчаяни души.
Така съм уморена аз от тежки думи.
На съдници с изкуствени сърца.
Опорочили без свян и без смисъл, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??