Сълзите на жените са цветя -
щом капнат на земята и... поникват.
Родени в радост или във тъга,
сълзите имат стойност на реликви.
Дълбоко им е изворът, под бряст,
повил ги в тишина, зад хорски плясък.
Пътечково пресичат щок и карст,
пробили седиментите в душата,
загребали от дъното цвета
на чувствата, които там воюват,
сълзите на жените са деца -
целунеш ли ги с длан - се ражда чудо...
Светът е кисел, грапав и ръждив,
щом два сърдити облака се срещнат.
Изплачат ли страстта, е обичлив,
изпълнен със цветя и... още нещо.
© Гергана Иванова Todos los derechos reservados