9 ago 2019, 20:35

Сълзите на лятото 

  Poesía » Otra
854 7 22
На Бианка
В задушен и послушно равнодушен,
с изцъклен като поглед летен ден,
смъртта цинична хвана те за гушата...
А ти, с последен дъх опожарен,
сбогува се с живота неприличен.
Не те очаква лято. Вече не.
В сценарий анонимен с край трагичен
ти тръгна след небесните коне.
Разцепи светлоока, но жестока
светкавица небесния клепач.
Дъждът, объркал своята посока, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Не те обичам, лято. Вече не.
Такова си задушно, равнодушно...
А с твоето изцъклено небе
отдавна сме се хванали за гуша.
Не те очаквам, лято. Вече не. ...
  1462  19 
Propuestas
: ??:??