8 dic 2009, 17:42

Сълзите на стария моряк... 

  Poesía » De amor
522 0 2

Ще ме видиш в някоя звезда,

паднала невинно от лицето ти студено,

раздираща след себе си безименна бразда,

стопяваща снежинки в твойто име вледенено...

 

Аз няма да се отразя на живо в погледа ти...

Може би съм стара, закъсняла птица,

а ти - моряк, сънуващ само шепоти,

предричащи отминала любов към мъртва годеница...

 

И само морските вълни ще трепнат,

разпенени във блясъка на своя лунен стон,

там горестно (във лодката) ще ти прошепнат,

за бъдещия ти горчив погром...

 

Скалите пак ще те посрещнат в своите обятия,

отдавна чакащи те със прегръдки-копия,

а ти ще гледаш без посока, с онзи поглед (святия),

готов смирено да потънеш в своята утопия...

 

 

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??