Усещам сълзите на вятъра
как капят в море-самота.
Докосвам душата на вярата.
Безпътна трепти любовта.
Жигосват очите ми черното,
изплакали синя лъжа.
И кървава болка с неверие
души ме.... Ранява! Тъжа...
Не чувам смеха на копнежите -
безмълвни, умират нощес.
И, сгушено, някъде светлото
ще върне ли цветното днес? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse