В запотената вечер и в късното време,
забравило пътя, разляно в памук
небето чернее, звездите са скрити,
прозорчета жълти изгарят без звук.
И аз те настигам... И ти ме настигаш...
Събрали от светлото топлия мрак.
Постлали земята с въздушна завивка,
лежим във безкрая, оказал се... бряг.
© Йоана Todos los derechos reservados